Явор Гечев е представител на фондация „Четири лапи” и администратор
на уебсайт bezdom.info. Ето какво каза пред Dnes.bg за проблема с
бездомните животни, който не може да бъде решен години наред.
Защо у нас има бездомни животни, а в страните от Западна Европа –
не?
Основната причина за високия брой бездомни кучета и котки у нас е
безотговорното отношение на собствениците на домашни животни и липсата
на контрол върху възпроизводството на тези животни и търговията с тях.
Не е тайна, че след промените в края на 80-те години търговията с уж
породисти кучета и котки достигна невиждани размери.
И днес, ако влезете в сайт с обяви за продажба на животни, ще видите, че
се предлагат стотици кучета от модерни породи. Повечето от тях са плод
на развъждане от любители, нямащи нищо общо с кинологията, с цел лесна
печалба. Няма абсолютно никакъв контрол върху домашното развъждане, като
резултатът много често е огромен брой нежелани кутрета, които биват
изоставени на произвола на съдбата на улицата.
Първото бездомно куче е било изгонено
домашно
Освен това там кастрацията на домашни кучета и котки е масово
разпространена, като по този начин се избягва възможността за нежелано
възпроизводство. Търговията с породисти животни се осъществява по строги
правила от съответните клубове и домашно развъждане на практика няма.
Години
наред, а и днес все още, у нас с решаване на проблема с
бездомните животни се занимаваха, меко казано, неподготвени и
недобросъвестни хора и резултатът е налице – броят на животните на
улицата не е намалял, въпреки стотиците хиляди избити кучета.
Дългогодишната практика животните да се залавят и да се умъртвяват не
доведе до нищо (ако изключим лошия имидж, който страната ни придоби),
просто защото усилията бяха насочени в ликвидиране на последствията, а
не на причините.
Колкото и да е учудващо, но и днес има много повърхностни хора, които,
въпреки негативния опит, считат, че физическото унищожаване на
бездомните животни е единственото решение.
Какви са адекватните мерки, за да няма животни по улиците?
Световната здравна организация в свое проучване, продължило близо 8
години и изследвало проблема в различни региони, е категорична, че
единствено бързата масова кастрация на безстопанствените животни може да
реши проблема. Нашият опит от работа в различни държави в Европа, Азия и
Африка потвърждава това.
Също така, за да има бърз и реален резултат и за да няма нови и нови
изоставени животни, е необходим стриктен контрол върху собствениците на
домашни кучета и котки. Едва след като се достигне нулево ниво на
изоставяне на домашните животни и високо ниво на кастрираните бездомни
(над 80%), има смисъл животните да бъдат изтегляни в приюти, където за
тях да се полагат грижи и да им бъдат търсени нови собственици.
Важно е да се знае, че единственият критерий при проучването на СЗО е
ефективността, а не хуманността. Този подход беше възприет и у нас чрез
Закона за защита на животните, но за съжаление той почти не се прилага,
за което вина имат основно местните власти.
В София
бездомните животни се кастрират от края на 2006 г., без
да има видим резултат. Защо?
В края на 2006 г. общината реши да възприеме нов подход при работа с
бездомните животни и да заложи на препоръчваните от СЗО методи. В
началото нещата започнаха много добре, в „Екоравновесие” започнаха
промени, но с течение на годините темпото на работа спадна, а за да се
прикрие бездействието и да се отговори на обществните очаквания, броят
на умъртвените животни започна да се повишава, за да достигне днес около
25% от всички заловени.
Същевременно не се работи приоритетно в районите с повишена концентрация
на бездомни кучета, като ромските квартали, индустриалните зони и
селата около София.
Не се прави
абсолютно нищо, за да се намали огромният приток на животни от дома към
улицата
За съжаление нарушенията в „Екоравновесие”, които бяха характерни за
периода преди 2006 г., явно не са прекратени, тъй като всекидневно
получаваме сигнали от граждани, недоволни от персонала и отношението на
общинското предприятие.
От друга страна, не се прави абсолютно нищо, за да се намали огромният
приток на животни от дома към улицата. Само за пример – общината няма
представа какъв е броят на домашните кучета на нейна територия.
Споменават се цифри между 150 000 и 250 000. От тях едва под 1000 са
регистрирани от своите собственици, което е под 1%.
Лошото е, че няма никаква идея как да бъдат стимулирани собствениците на
домашни кучета да регистрират своите питомци и да започнат да ги
отглеждат по-отговорно. При такава ситуация проблемът едва ли ще се реши
скоро.
Обвиняват всички стопани на домашни кучета, че пускат техните любимци
свободно да се размножават и да се кръстосват с бездомни кучета, както и
че някои стопани безболезнено се отървават от отговорността да гледат
малките кученца.
Не е тайна, че първото бездомно куче е било изгонено домашно. И днес,
ако се разходите из страната или в крайните столични квартали, ще
видите, че домашните кучета са пуснати свободно на улицата. Тези животни
се възпроизвеждат безпрепятствено, а нежеланото им поколение просто се
изоставя.
Не са редки и случаите, когато възрастни домашни животни, които вече са
станали нежелани поради една или друга причина, също попадат на улицата.
Предполагам, повечето от читателите ви са се натъквали на кашонче с
кученца, оставено на централно място в парка, или на видимо домашно
куче, което се лута объркано по улиците.
Как се прави разлика между добри стопани и лоши стопани?
Законът за защита на животните задава критериите, по които може да се
определи кой стопанин е отговорен, и кой – не.
Освен забраните за изоставяне на домашни кучета или за отглеждането им
при неподходящи и създаващи дискомфорт за околните условия, законът
стимулира собствениците да проявят отговорно поведение, като кастрират
домашния си любимец, и по този начин, от една страна, предотвратят
възможността за нежеланото му възпроизводство, а от друга – бъдат
освободени от такса за отглеждането му.
Как вие допринасяте
за намаляване на бездомните животни?
След приемането на Закона за защита на животните „Четири лапи” се
ангажира с прилагането на хуманните методи за намаляване на броя на
скитащите кучета и котки у нас. Оказваме помощ на онези общини, които
имат желанието да работят съгласно закона, и съвместно реализираме
проекти за кастрация, ваксинация и обезпаразитяване на бездомните
животни, каквито са изискванията на нашето законодателство.
Това, което е важно да се знае, е, че ние работим напълно безвъзмездно –
всичките ни проекти се реализират благодарение на дарителите ни, които
са над 400 000 души от целия свят. През изминалата година работихме
съвместно с 10 общини в България, като успяхме да обработим над 1500
животни, а за тази година сме планирали 16 кастрационни проекта и планът
е да имаме над 2000 обработени животни.
В момента ние сме единствената организация за защита на животните,
разполагаща със своя мобилна ветеринарна клиника, което ни позволява да
обработваме животни практически навсякъде.
Съществува ли ЗООПОЛИЦИЯ в България и ако не, възнамерява ли някой
да създаде такава институция?
Както се казва – благодаря за този въпрос... По сега действащите закони в
България издевателствата над животни не се считат за престъпление, а
само за нарушение, което се наказва с глоба. Поради тази причина и не
съществува зоополиция, подобна на тази от филмите по Animal Planet.
Функциите на зоополиция у нас би трябвало да изпълняват служителите на
Националната ветеринарномедицинска служба и нейните регионални
подразделения.
Издевателствата над животни у нас не се
счита за престъпление
Всъщност – само по една наша жалба има наложена максимално предвидената
санкция и това е по-скоро изключение, отколкото правило при работата на
НВМС.
Единственият начин да има реални наказания за хората, които измъчват
животни, е промяна в Наказателния кодекс, която да определи жестокостта
към животните като престъпление. Тогава ще може да бъде създадена и
истинска зоополиция, която да разследва случаи на насилие над животни.
Наказани ли са престъпниците, виновни за масовото избиване
на
бездомни кучета?
За последните 2 години ние разкрихме няколко случая на незаконно
умъртвяване на бездомни животни, по-фрапиращите от които бяха в
Благоевград и Хасково.
В Благоевград на общинското сметище открихме масов гроб с чували с
трупове на пребити до смърт животни, а в Хасково на няколко пъти
установихме, че управителят на зоопарка умъртвява по особено жесток
начин заловени от общината безстопанствени кучета.
И в двата случая не последваха сериозни санкции за виновните.
Бездействието на регионалните ветеринарномедицински служби при тези два
случая е едно от най-красноречивите доказателства за това, че те не са в
състояние да прилагат Закона за защита на животните и да налагат
предвидените в него глоби.
За съжаление това не са единствените случаи на бездействие от страна на
контролните органи.
Как ще коментирате наскоро тиражираната информация за бездомни
кучета, разкъсали муфлоните в столичния зоопарк? Вярно ли е това и защо
пазачите не са предприели нещо в този случай?
Инцидентът е доста странен. Информацията, която достигна до нас, е, че
3-4 бездомни кучета са умъртвили десетина животни – муфлони, сърни и
лопатари, като труповете на животните не са били изядени. За глутниците
вълци и чакали в дивата природа е изключително нехарактерно да убиват
само за удоволствие, а за бездомните кучета е абсурд.
Също така – не мога да си представя, че 3-4 кучета с общо тегло под 100
кг са способни и биха имали самочувствието да нападнат стадо муфлони.
Отделно – за да влязат незабелязани първо в зоопарка, а след това и в
загражденията при животните, очевидно охранителните мерки са на
изключително ниско ниво.
Дано не са такива и при опасните хищници, които се отглеждат в столичния
зоопарк. Според мен истината е доста по-различна от изложеното пред
медиите и се надявам да има сериозно разследване.
Прилага ли се Законът за защита на животните у нас?
Законът за защита на животните беше приет в началото на 2008 г. За
повече от две години, откакто той действа, не мога да кажа, че има
резултати от прилагането му. Случаите на насилие над животни са
всекидневие, но наказаните се броят на пръстите на едната ръка.
Проучванията показват, че повечето хора, издевателствали над животни, са
склонни да прояват насилие и към хора и именно затова е важно стриктно
да се прилага Законът за защита на животните.
Самият закон е добър, но остава само на хартия. Както споменах и
по-нагоре – основната причина е пълната незаинтересованост от страна на
институцията, която би трябвало да следи за прилагането му –
Националната ветеринарномедицинска служба.
Източник
|
