ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ПРИЮТИ ЗА БЕЗСТОПАНСТВЕНИ ЖИВОТНИ

Раздел І

Общи изисквания

Чл. 101. (1) Приюти за животни се  регистрират в РВМС и трябва да разполагат с:

1. помещение за приемане на граждани и водене на картотека;
2. помещение за извършване на ветеринарномедицинска дейност (кастрации на животни, общи манипулации и първа помощ);
3. санитарно помещение за персонала;
4. помещение за съхранение и приготвяне на храна;
5. помещение за съхранение на оборудване за почистване и дезинфекциране на помещенията и приборите;
6. карантинно помещение
7. отделни помещения за настаняване на здрави животни, според вида и изискванията за отглеждането им
8. помещение за болни или наранени животни;
9. помещение с ниска температура за трупове на животни (хладилна камера);
10. място за игра и разходка на животните.

(2) За осигуряване на здравните грижи за животните приютът трябва да има сключен договор за ветеринарномедицинско обслужване с регистрирано ветеринарно лечебно заведение или да разполага с такова в самия приют.

Чл. 102. Приюти, в които се настаняват безстопанствени кучета и/или котки може да извършват и дейности съгласно чл. 47 ал.1 и ал. 3 от  ЗЗЖ - кастрация, обезпаразитяване, ваксинация срещу бяс, маркировка и връщане на животните по местата, от които са взети.

Чл. 103. (1) Територията на целия приют трябва да бъде оградена.

(2) Приютът трябва да бъде денонощно охраняван по някой от следните начини: жива охрана, алармен механизъм, видео камери.

Чл. 104. (1) Стените и подовете на помещенията, в които са настанени животните, трябва да бъдат изградени от непропусклив и нехигроскопичен материал , който може лесно да бъде почистен и дезинфекциран. Те трябва да са устойчиви на издраскване и дъвчене.

(2) В затворените помещения за животни трябва да има достатъчно добра вентилация. В тези помещения стените и покривът трябва да са добре изолирани.

(3) Препоръчителната температура в тези помещения е между 10^оС и 20^оС и не по-ниска от 5^оС.

(4) В помещенията за болни и наранени животни температурата не трябва да е по-ниска от 15^оС.

Чл. 105. (1) Помещенията за настаняване на кучета може да се състоят от две отделения: вътрешно и външно (за игра и разходка), като общата квадратура отговаря на изискванията на чл.34, ал.1, т.1 от ЗЗЖ.

(2) Вътрешното отделение е не по-малко от 1,2м х 1,8м.

(3) Външното отделение е не по-малко от 1,2м х 2,4 м.

(4) Ако няма външни отделения на помещенията за настаняване, приютът трябва да разполага с обособено място за игра и разходка не по-малко от 150 кв.м.

(5) В случай, че повече от едно куче бъдe настанено в едно помещение, всяко куче трябва да разполага с не по-малко от 1,5м² във вътрешното отделение и 2м² във външното.

(6) В помещенията за настаняване на кучета трябва да има подходящи играчки.

Чл. 106. (1) Помещенията за индивидуално настаняване на котки трябва да са с размери най-малко 1м х 1м х 1,50 м, като общата квадратура отговаря на изискванията на чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗЖ.

(2) Когато котките се настаняват по групи, не повече от 12 възрастни или 15 малки трябва да обитават помещение с размери 3м х 4,5м х 2,50м.

(3) Във всяко помещение за настаняване на котки трябва да има място за тоалетна, подходящо легло за всяка котка и подходящи играчки.

Чл. 107. (1) Не по-малко от 1/3 от пространството в помещенията за настаняване и 1/3 от помещенията за карантина трябва да са построени така, че да позволяват работа с агресивни животни и да позволяват тяхното индивидуално настаняване.

(2) Кастрираните кучета се настаняват за следоперативния период в самостоятелна клетки или помещения.

Чл. 108. В приюта трябва да има достатъчно персонал, обучен да работи с животните.

Чл. 109. (1) Управителят на приюта е отговорен за организацията на работата на приюта, за спазването на ветеринарно-санитарните предписания, за набиране на доброволци за работа в приюта, за спазване на изискванията за хуманно отношение към животните и за поддържане на документацията по чл. 44, ал. 2 от Закона за защита на животните.

(2) Лице, на което са наложени административно-наказателни санкции за нехуманно отношение, жестокост или особена жестокост към животни, не може да бъде управител на приют или да работи в приют.

Раздел ІІ

Транспортиране и разтоварване на животни

Чл. 110. (1) Собственикът на приют трябва да има едно или повече подходящи за транспортиране на животни превозни средства

(2) Отделението за животните в превозното средство трябва да:

1. е отделено от шофьорската кабина.

2. е достатъчно голямо, за да може животното да стои изправено и да лежи в естествена поза;

3. има вентилация;

4. няма остри ръбове;

5. е оборудвано така, че да може да гарантира безопасен транспорт на животните и е снабдено с аптечка за оказване на първа помощ на животните;

6. има конструкция, която както да не позволява на животното да избяга, така и да гарантира, че няма да се подава извън рамките на превозното средство глава или крайник на някое от транспортираните животни;

7. има подове, които са достатъчно здрави да понесат тежестта на животните, които се транспортират, и имат повърхност, която не е хлъзгава, за да се намали до минимум вероятността от нараняване;

8. осигурява защита от атмосферните условия, с достатъчна вентилация на превозните средства;

9. е изградено от материали и конструкция, които позволяват ефективно почистване и дезинфекция;

10. бъде ясно обозначено, че превозва животни и да са изписани името, адресът и телефонният номер на приюта върху външната страна на купето.

Чл. 111. Животните се залавят от екип на приюта, в присъствието на ветеринарен лекар, с ръце, примки, мрежи и други хуманни методи, а ако това е невъзможно, чрез употреба на упойващи вещества, чиято дозировка се определя от ветеринарния лекар.

Чл. 112. (1) Животните се разтоварват, чрез специално оборудване подвижна рампа, клетка или друго средство за пренос на животните, което позволява разтоварването да се извършва без да се причинява стрес или физическо увреждане на животните.

(2) Когато животното е упоено, то се сваля на ръце и за пренасянето му до помещението за настаняване се използва преносима клетка, количка, дъска или други съоръжения за пренос на животни.

Чл. 113. Забранява се:

1. транспортирането на животни при условия, причиняващи им болка, наранявания, стрес и страдания;

2. по време на товарене, разтоварване и придвижване:

а) животните да бъдат удряни, блъскани и ритани;

б) да се притискат чувствителни части на тялото на животното;

в) да се мачкат, усукват или чупят опашките на животните;

г) да се използват приспособления, които причиняват болка на животните;

д) животните да се преместват с механични устройства, както и да се повдигат или влачат за главата, рогата, ушите, краката, опашката или космената покривка.

2. преместването на животните с механични устройства, както и повдигането или влаченето за главата, рогата, краката, опашката или космената покривка и използването на електрически остен.

3. разтоварване на животните чрез влачене, хвърляне, изсипване от височина или друго действие, което причинява силен стрес, нараняване или болка на животните.

Раздел ІІІ

Приемане на животни

Чл. 114. (1) В приюта се осигурява 24-часово дежурство за приемане на безстопанствени животни,както и за спешни случаи на наранени животни. То може да бъде организирано от самия приют или в сътрудничество с ветеринарна организация,  която трябва да има на разположение телефонния номер на дежурния в приюта.

(2) При получаване на сигнал за скитащо животно собственикът на приюта или упълномощен от него служител,  проверява дали животното е обявено за загубено, и в този случай уведомява собствениците на животното.

(3) В случай, че животното не е обявено за изгубено, собственикът на приюта или упълномощен от него служител осигурява залавянето му и транспортирането му до приюта, ако лицето, което е подало сигнала, не може само да направи това.

(4) Когато има опасност за живота на животното, собственикът на приюта или упълномощен от него служител трябва да се погрижи животното да бъде прието в рамките на 4 часа от подаване на сигнала.

(5) В случаите, когато животното е болно или агресивно то трябва да бъде прието в рамките на 24 - 48 часа след получаване на сигнала, а в останалите случаи в 7 дневен срок.

(6) В случай, че в приюта няма места, собственикът на приюта или упълномощен от него служител  може да се договори с този, който е намерил животното, или друго заинтересовано лице да поеме грижите за животното докато се освободи място в приюта или да се договори животното да бъде прието в друг приют.

(7) Ако животното е ранено, собственикът на приюта или упълномощен от него служител може да осигури подходящо лечение, транспорт за животното до ветеринарна клиника и след лечението да го върне обратно в приюта.

(8) Ако за животното има основателни подозрения за заразяване с бяс собственикът на приюта или упълномощен от него служител трябва да уведоми Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) или съответната Регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС).

Чл. 115. (1) Собственикът на приюта или упълномощен от него служител приема животни, чиито собственици повече не могат да се грижат за тях и спомага за намирането на нови собственици.

(2) Приютът трябва да приеме животните по ал.1 до 8 дни след получаване на сигнал от собственика.

(3) Собствениците, които оставят животни в приюта, нямат право да осиновяват други животни от същия приют, с изключение на специални случаи и със съгласието на собственика на приюта.

(4) Собственикът, който оставя животно в приюта, трябва да предостави личните си данни и да удостовери, че е истинският собственик на животното, и че е съгласен правата на собственост върху животното да преминат в ръцете на приюта.

(5) Собственикът по ал.4 |също така предоставя всички документи на животното, дава информация относно характера и навиците на животното и плаща такса за използване на услугите на приюта.

(6) Ако животното отговаря на предписаните от закона критерии за евтаназиране собственикът на приюта може да откаже да го приеме и насочва собственика на животното към регистрирано ветеринарно лечебно заведение.

Чл. 116. По изключение, когато в приюта има възможност за настаняване и прием на котки, и при сигнал за безстопанствени такива, собственикът на приюта ги приема. При необходимост им осигурява подходящо лечение, кастрира ги, маркира ги по подходящ начин и след като се възстановят ги връща по местата, от които са заловени.

Раздел ІV

Настаняване и грижи за животните

Чл. 117. Кърмещи животни с малки, болни или агресивни животни се настаняван в индивидуални клетки или помещения.

Чл. 118. (1) Всяко новоприето животно първоначално трябва да се постави под карантина за кучетата – 10 дни, а за котките 14 дни, по начин, който не позволява контакт с други животни.

(2) Карантинното помещение трябва да бъде дезинфекцирано след напускането на всяко животно.

(3) По време на карантина персоналът на приюта проверява общото състояние на животните три пъти дневно,и води запис на наблюденията и в случай на нужда уведомява ветеринарният лекар.

(4) Сроковете за карантина по ал.1 не се отнасят за животните, които приютът обработва съгласно чл.47, ал.3 от ЗЗЖ (кастриране, обезпаразитянатне, ваксиниране срещу бяс, маркиране и връщане по места на безстопанстрени кучета и/или котки).

Чл. 119. (1) Всяко новоприето животно трябва да бъде прегледано от ветеринарен лекар в рамките на 24 часа след приемането му.

(2) Животните трябва да бъдат обезпаразитени вътрешно и външно и да бъдат ваксинирани срещу бяс.

Чл. 120. (1) Животните в приютите трябва да бъдат настанявани при условия, които свеждат до минимум предаването на инфекции, контакти между неравностойни животни и препятстват възможностите за размножаване.

(2) Всички животни трябва да бъдат хранени в съответствие с нуждите им. Всяко изключение, свързано със здравословното състояние на съответното животно, се определя от ветеринарния лекар.

(3) Персоналът на приюта проверява общото състояние на животните в приюта не по-рядко от два пъти дневно и води запис на наблюденията като |в случай на нужда уведомява ветеринарният лекар.

(4) Всички забелязани отклонения от здравето и задължително когато се наблюдават симптомите по чл. 71 трябва да бъдат отбелязвани в досието на съответното животно и да бъде уведомяван ветеринарният лекар.

(5) Всички помещения на приюта трябва да бъдат почиствани ежедневно, помещенията със животни също така трябва да бъдат дезинфекцирани периодично. Изпражненията трябва да се почистват ежедневно.

Раздел V

Намиране на нови стопани

Чл. 121.  Приютът трябва да е отворен за свободен достъп на граждани поне за осем часа в делничните и почивните дни, с изключение на официалните празници..

Чл. 122. (1) Собствениците на изгубени животни подават молба до собственика на приюта, за да получат обратно своето животно.

(2) В случаите, когато собственикът на приюта, управителя или упълномощен от него служител има съмнения относно това дали лицето е истинският собственик на животното, може да поиска документ за собственост (паспорт, ветеринарен картон, снимки, свидетелство на съседи и пр.) или да изчака 8 дни някой друг да предяви претенции към животното.

(3) Представянето на свидетелствата за собственост, описани в предходната алинея, е задължително в случаите, когато животното не разпознава човека, агресивно е към него/нея или се страхува от него/нея.

(4) Собственикът на животното трябва предварително да заплати разходите по настаняването на животното според актуалния ценоразпис на приюта.

(5)При получаване на животното си собственикът подписва декларация, че е истинският собственик на животното и, че е получил животното си.

(6) Преди да напуснат приюта, котките и кучетата трябва да бъдат маркирани с микрочип или татуировка, ако нямат идентификация.

Чл. 123. (1) В случаите, когато собственикът не потърси животното си или ако животното е конфискувано или оставено в приюта, собственикът на приюта, управителя или упълномощен от него служител трябва да даде животното за осиновяване на друг човек, който поема задължението да се грижи по необходимия начин за него.

(2) В случаите, когато има повече от един желаещ да осинови животното, приютът го дава на този, който разполага с най-добри условия за отглеждане.

(3) Преценката по ал.2 се прави на базата на наличие на предишен опит с животни на желаещия да го осинови, познания, условия на живот и предпочитания за вида животно.

(4) Преди да даде животното за осиновяване собственикът на приюта,  управителя или упълномощен от него служител може да провери дали кандидатът отговаря на условията и дали данните, които е предоставил, отговарят на истината като направи посещение на обекта или дома, в който ще баде настанено животното по изричната покана и съгласие на кандидата за осиновяване.

Чл. 124. (1) При осиновяване новите собственици трябва да подпишат декларация за осиновяване по образец, посочен в Приложение №3, с която се задължават да се грижат добре за осиновеното животно.

 (2) В случай на промяна на адреса, собственикът на животното трябва да уведоми писмено собственика на приюта.

(3) Служител на приюта може да извършва проверки в дома на осиновителя, след получаване на предварително съгласие от страна на осиновителя.

Чл. 125. Кучетата и котките трябва да бъдат кастрирани преди да бъдат дадени за осиновяване, при условие, че възрастта и здравословното им състояние го позволяват.

Раздел VІ

Водене на документация

Чл. 126. (1) Собственикът на приюта или упълномощен от него служител води регистър, в който вписва данните за изоставените или изгубени животни, приетите, върнатите на собствениците или по местта на залавяне по чл.47, ал.3 от ЗЗЖ и осиновените животни, както и проведените курсове на лечение, умрелите и евтаназираните животни.

(2) В регистъра се попълват следните данни:

1. номер на животното;

2. описание и снимка на животното;

3. идентификационен номер на ваксината против бяс (ако животното има такава);

4. идентификационен номер на животното ако има такъв;

5. заявление дали животното е намерено, конфискувано или дадено за отглеждане;

6. дата, час и място на залавяне;

7. име и адрес на човека, който е намерил/оставил животното;

8. дата и час на приемане на животното в приюта;

9. име на служителя, приел животното.

(3) Данните в регистъра трябва да бъдат защитени срещу изтриване или неправомерна промяна.

(4) Всяко животно трябва да има и лично досие, в което освен данните от регистъра по ал.2 трябва да има и следните данни:

1. в случаите, когато животното е оставено от собственика – данни за първоначалния собственик, неговото съгласие правата на собственост да бъдат прехвърлени върху приюта и документацията на животното;

2. ако животното е конфискувано – копие от заповедта за конфискация;

3. здравословното състояние на животното при постъпването и предприето лечение;

4. ветеринарно лечение, кастрация, хронични заболявания и наранявания;

5. характер и поведение на животното (към други животни, хигиенни навици, хранителни навици, лаене, възможна агресия, страх и др.);

6. възможни наранявания, причинени от животното на хора или други животни.

Чл. 127. Собственикът на приюта приема правилник за вътрешния ред и организацията на работа в приюта, в която описва действащия ред и грижите за животните, поддръжката на съоръженията и хигиената и мероприятията по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в съответствие с тази наредба.

Чл. 128. Временните приюти по чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ трябва да отговарят на изискванията по чл. 101, ал.1, т.1, т.3-5 и т.8-10 и ал.2, чл. 103-105, чл.107-114, чл.117, чл.120, чл.121, чл. 124, чл.126 и чл.127.